-
1 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
2 monnaie
f. (lat. moneta) 1. монета; 2. пари; валута; 3. дребни пари; 4. pl. парични системи. Ќ battre monnaie сека пари; набавям си средства; vieille monnaie нещо или човек без стойност; payer de belle monnaie излагам добри аргументи; partir sans attendre la monnaie заминавам, тръгвам без да искам отпуска; passez la monnaie! дайте пари! faire de la monnaie развалям банкнота на дребни монети; payer а qqn. en monnaie de singe подигравам се с някого, вместо да му платя; rendre а qqn. la monnaie de sa pièce давам заслуженото място; c'est monnaie courante това е обикновено нормално. -
3 fiduciaire
adj. (lat. jur. fiduciarius, de fiducia "confiance") юр. фидуциарен (който се основава на доверието); héritier fiduciaire фидуциарен наследник (на който се завещава нещо, за да го предаде другиму); contrat fiduciaire фидуциарен договор (според който се продава фиктивно една вещ срещу заети пари до връщане на тези пари); circulation fiduciaire банкнотно обръщение; monnaie fiduciaire книжни пари ( банкноти). -
4 fonds
m. (de l'a. fr. fonz, fons) 1. собственост (недвижима); fonds de terre имение; 2. капитал, фонд; fonds de roulement оборотен капитал; 3. pl. пари, ценности, ресурси; fonds publics държавни облигации; а fonds perdu пари, вложени за пожизнена рента; être en fonds притежавам ценности, пари; 4. активи на предприятие; fonds de commerce търговски активи; 5. запас, фонд; fonds de logement жилищен фонд; fonds de l'alignement фин. фонд за стабилизация; fonds monétaire international (abrév. F.M.I.) Международен валутен фонд; fonds de roulement, d'amortissement оборотен фонд, за възстановяване; 6. прен. запас (от знания, от добри и лоши качества и под.); 7. fonds de commerce предприятие, фирма. -
5 thésauriser
v. (bas lat. thesaurizare, de thesaurus "trésor") 1. v.intr. трупам пари; le paysan a de l'argent, mais il n'achète jamais, il thésaurise селянинът има пари, но никога не купува, той трупа пари; 2. v.tr. икономисвам, събирам, трупам; il a trouvé le moyen de thésauriser vingt francs той намери начин да събере двадесет франка. -
6 banque
f. (it. banca "banc", puis "comptoir des changeurs") 1. банка (учреждение); Banque industrielle Индустриална банка; Banque agricole Земеделска банка; avoir un compte en banque имам текуща сметка в банка; banque d'acceptation сконтова банка; banque d'émission емисионна банка; 2. каса, банка (в игра); banque de données информационна банка. Ќ billet de banque банкнота; faire sauter la banque печеля всичките пари, които се разиграват (в хазарта); banque d'organes банка за човешки органи за присаждане; banque du sang кръвна банка; banque alimentaire благотворителна организация за събиране на храна за нуждаещите се; renflouer les banques sur fonds publics финансирам банките с пари на обществени фондове. -
7 bas4
m. (ellipse de bas-de-chausses) чорап; bas4 de soie копринен чорап; bas4 de nylon найлонови дамски чорапи. Ќ bas4 de laine разг., прен. икономисани, спестени пари; скривалище за спестени пари. -
8 bassinet
m. (de bassin) 1. тасче, легенче; 2. ост. чинийка за оставяне на пари; 3. нар. лютиче; 4. рицарски шлем от XIV век; 5. феод. метално кепе, което се поставяло под рицарските шлемове; 6. част от кремъклийка пушка, в която се поставя огнивото за запалване на заряда. Ќ bassinet des reins анат. бъбречно легенче; cracher au bassinet разг. давам пари за нещо без желание. -
9 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
10 cagnotte
f. (p.-к. de l'a. provenç. cana "récipient") 1. залог, такса в игра; 2. чекмедже или кутия с дупка, в която играчите пускат мизата си; 3. разг. спестявания, спестени пари; manger la cagnotte изразходвам (пропилявам) спестени пари; 4. обща каса (на дружество и др.). -
11 caver2
v.intr. (it. cavare "creuser", puis "tirer de sa poche") залагам пари в игра; se caver2 залагам пари; se caver2 de 1000 francs залагам 1000 франка ( в игра). Ќ Ant. décaver. -
12 change1
m. (de changer) 1. смяна, замяна, размяна, обмяна; gagner au change1, perdre au change1 печеля при размяната, губя при размяната; 2. размяна на пари (от една валута в друга); faire le change1 de francs en leva обменям франковете в левове; bureau de change1 бюро за смяна на пари, обменно бюро; 3. цена, която се иска за размяна на една валута с друга, курс; cours du change1 курсът на чуждите валути; taux de change1 fixe фиксиран обменен курс. Ќ agent de change1 борсов посредник (за валути); lettre de change1 менителница, полица; change1 или change1 complet памперс, пелена за еднократна употреба. -
13 déboursement
m. (de débourser) изтегляне на пари от каса, кесия и под. за плащане на нещо; похарчване, изразходване на пари. -
14 débourser
v.tr. (de dé- et bourse) изтеглям пари, за да платя нещо; похарчвам, изразходвам пари. -
15 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
16 écu1
m. (lat. scutum "bouclier") 1. екю (стара френска монета); 2. герб, обикновено във форма на щит; 3. обикн. pl. пари, богатство; 4. хартия с малък формат (0,40 m х 0,52 m). Ќ avoir des écu1s moisis богат и свидлив; n'avoir pas un écu1 vaillant нямам пукната пара; mettre écu1 sur écu1 трупам пари; remuer les écu1s а la pelle много съм богат; écu1 changé, écu1 mangé погов. когато се вземе и малко от дадена сума, вече има опастност да се изхарчи цялата. -
17 épargne
f. (de épargner) 1. пестене, спестяване, пестеливост, спестовност; 2. pl. икономии, спестени пари, готови пари. Ќ caisse d'épargne спестовна каса. Ќ Ant. gaspillage; consommation. -
18 espèce
f. (lat. species "aspect, apparence") 1. вид; de la même espèce подобен, приличен на; de toute espèce от всякакъв вид, разнообразни, различни; 2. род, порода; l'espèce humaine човешки род; 3. юр. даден случай; cet argument n'est pas valable en l'espèce аргументът не е валиден в дадения случай; cas d'espèce случай, в който се изисква тълкуване на закона (който трябва да се разгледа специално); 4. разг. тип, долен човек; une espèce d'imbécile глупак, тъпак; 5. в съчет. une espèce de някакъв си, нещо като, нещо подобно на, един вид; une espèce de jaquette нещо като жакет; 6. pl. налични пари; payer en espèces плащам с налични пари; espèces sonnantes звонкови монети (сребро, злато). Ќ les saintes espèces светите дарове ( причастие). -
19 frais
m. pl. (lat. fractum, de frangere "rompre") 1. разноски разходи; пари; faux frais дребни, непредвидени разходи; se mettre en frais правя големи разходи; frais de justice съдебни разноски; а frais communs на общи разноски; frais de déplacement разходи за командировка; frais d'entreposage разходи за складиране; frais portuaires разходи за пристанищни такси; 2. прен. усилие, мъка. Ќ en être pour ses frais влагам много пари в нещо, от което нямам полза; se mettre en frais харча повече, отколкото е необходимо; faire des frais полагам усилие, мъча се; а grands frais като полагам големи усилия; а peu de frais лесно, без големи усилия; sur (de) nouveaux frais отново; като започвам наново. Ќ Ant. économie, épargne. -
20 galette
f. (de galet, а cause de sa forme) 1. баница с масло и яйца; 2. войнишки сухар; 3. разг. пари; avoir de la galette имам пари; 4. солена палачинка с царевично брашно; 5. руло с филмова лента; 6. предмет с плоска и цилиндрична форма. Ќ plat comme une galette много плосък.
См. также в других словарях:
ПАРИ — пери, пэр и, в иранской мифологии один из духов. Термин «П.», возможно, восходит к реконструируемому индоевропейскому *пер, «производить на свет, рожать», или *пеле, «наполнять». В «Авесте» П. паирика злокозненные существа женского пола. Тиштрйа… … Энциклопедия мифологии
Пари — Пари ♦ Pari Обязательство, которое человек берет на себя не будучи уверенным в исходе дела (например, на скачках) и которое в зависимости от этого исхода оборачивается выигрышем или проигрышем. Наибольшей известностью в философии пользуется… … Философский словарь Спонвиля
ПАРИ — (фр. pari, от лат. par, paris одинаковый, равный). Заклад, спорь двух сторон, причем платит тот, кто окажется не правь. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ПАРИ Равное количество благородного металла в… … Словарь иностранных слов русского языка
ПАРИ — ПАРИ, нескл., ср. (франц. pari). Заключенное между двумя спорящими лицами условие о каком нибудь обязательстве, падающем на того из них, кто окажется неправым. Держать пари (заключать такое условие, биться об заклад). Итти на пари (соглашаться на … Толковый словарь Ушакова
Пари — Пари (фр. pari) спор; заключённое между двумя спорящими условие, по которому проигравший должен выполнить какое нибудь обязательство. Пари (телесериал) российский телесериал 2005 года. Пари (фильм, 1974) советский комедийный… … Википедия
Пари (фильм, 1974) — Пари ნიძლავი Жанр … Википедия
пари́ровать(ся) — парировать(ся), парирую, парируешь, парирует(ся) … Русское словесное ударение
Пари держать — (предлагать) биться объ закладъ. Ср. Зрители, приходившіе въ остервенѣніе не хуже ихъ собакъ, предлагали между тѣмъ пари, бились объ закладъ въ томъ, чья собака скорѣе загрызетъ прикованнаго медвѣдя. Д. В. Григоровичъ. Горькая доля. Ср. Да, онъ… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Пари (короткометражный фильм) — Пари ნიძლავი Жанр Комедия Режиссёр … Википедия
пари — держать пари.. Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. пари условия, маза Словарь русских синонимов … Словарь синонимов
Пари-Хунэ-Тов — Характеристика Длина 16 км Бассейн Северная Сосьва Водоток Устье 148 км по левому берегу реки Вор Я Расположение … Википедия
